Челси през годините 1920-1970

– Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Само през 1920г заема трето място. През 1924г отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малки време начело на "сините". Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа - сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група . Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на АрсеналШампион на Англия, като оставя зад себе си на 4т. разлика миналогодишния Уувърхямптън. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава е претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон.Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната - през 1965 и 66 играят полуфинали , а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.



{START_COUNTER}